Пословична е привързаността на българина към дома му. Народопсихологията ни е такава, че се чувстваме здраво свързани с корена си. Не приемаме живота под наем. Готови сме цял живот да се лишаваме за да купим собствено жилище. Човек толкова свиква с дома си, че на стари години, ако се наложи да смени мястото, където да живее му е трудно да запази вътрешния си баланс и лесно губи почва под краката си.

Любовта на българина към дома и отговорното му отношение към следващото поколение е прекрасно. Проблемът, заложен в заглавието се състои в доброволното ни окопаване в дома. Семейните събирания, веселбите у нас или у съседите, стават все по-рядко. Скрити зад няколко ключалки непрекъснато се отдалечаваме едни от други. А имаше време, когато изобщо не се заключвахме. Макар, че бяхме равно бедни …!

През последните години в много жилищни кооперации трудно може да се намери някой да отвори входната врата. Скрили сме се зад решетки и заключени брави. Често не отваряме защото си мислим, че нас няма кой да ни потърси.

Въпросът е как неусетно станахме такива – подозрителни, предпазливи, недоверчиви, дори саможиви в известна степен. Времето ли ни промени или ние променихме времето… ! Къде изчезна доверието, с което подхождахме към света, към непознатия, към съседа? Всъщност в ключалките и предохранителните мерки няма нищо лошо, стига те да не са метафора на преградите, които слагаме в душите си.

Живите контакти се изместиха от електронните комуникации. Стоенето пред компютъра допълнително превърна дома ни в крепост, не допускаща околния свят при нас. Само изпращаме и приемаме имейли посредством интернет и разговаряме по телефона, независимо дали онези, с които комуникираме са далеч или в съседната врата.

Посредством интернет човек като цяло може да си набави почти всичко, особено ако говорим за материални придобивки. Прекарваме все повече време в домовете си сами, за разлика от предишни десетилетия.

Добре, че е мрежата, за да имаме връзка с всички онези, които са далеч от нас. Благодарение на интернет можем да държим връзка с всички тях по начин, по който преди години не бихме могли. Въпросът е да не превръщаме този вид комуникация в правило за връзка с онези, които са близо до нас. Всички ние имаме нужда от отношение доста по-различно от това само да получаваме електронни имейли. Преди всичко сме хора, а не роботи.

Всички ние искаме домът ни да бъде място, в което да се прибираме с радост, знаейки, че ще намерим покой, който липсва навън.

Важно е да осъзнаем че домът е убежище, което не трябва да превърнем и в затвор. Балансът е много крехък. Само от нас зависи да не допуснем преградите, които си слагаме да ни пазят, да се превърнат в окови.

Важна роля в това отношение се явява интериора и обзавеждането на дома. Интериорните дизайнери знаят това и с професионалният си опит и талант обикновено успяват да предотвратят потискащото усещане на затвореното и тясно пространство на нашият дом.

Това е блогът на Мебелна къща ИИКО. Ние ви предлагаме проектиране и изработване на мебели по поръчка, интериорен дизайн и голямо разнообразие от материали за мебели. Потърсете ни, за да Ви помогнем да реализирате Вашите идеи за обзавеждане на дома или офиса на тел. 0700 20 028 или имейл ltd@iiko-bg.com.