„…Живот без маска и без грим –озъбено, свирепо куче…“

Изключително точно, класикът на българската поезия, Вапцаров в стихотворението си “История” описва образа на живота – лишен от маска. Това е суровият, нелицеприятен живот – макар и истински.

Дали има разлика между тогава и сега?

И тогава и сега маската е второто лице на човека. Онова, което той иска да вижда в огледалото и това, което другите иска да виждат – то е по-красиво, по-чувствително. С него притежателят му се чувства защитен и дори недосегаем. То е неговата защита пред околните. Понякога му дава самочувствие. Скрива, онова, което другите не трябва да виждат, а показва онова, което трябва да се запомни.

Зад маската на лудостта човек успява да изрече истини и да остане ненаказан за дързостта си. Никой не обича директната истина, особено когато тя го засяга или ранява. Предпочита да я научи по заобиколен начин, така че другите да не разберат за кого точно тя се отнася.

Това е първата властваща заблуда сред обществото. Мнозина твърдят, че уважават “голата” истина, но със забележката – тя да не се отнася за тях, а за някой друг. В действителност никой не обича живота “без маска и без грим”. А може би и не е редно нещата да бъдат поднасяни направо.

Представете си какво би се случило от споделяне на чисти, директни истини…? Хората ще настръхнат един срещу друг. Усмивката ще се замени от злобно изражение. Устните ще забравят много думи, които дават цвят и одухотвореност на живота ни.

Животът предлага изключително много ситуации и не навсякъде маската е уместна, или по-точно – с една и съща маска не може да се върви през живота. Има маски и маски …!

Много лицемери крият своята същност под маската на благочестивостта, а в действителност са безсъвестни и използват ситуациите единствено за собствена облага. Тяхното двуличие е класически образец на подвеждащата и ненужна маска. Скрити зад нея те унижават човешкото достойнство на хората, които го приемат без резерви. В реалността често ставаме жертва на такива лицемери

Има теория, според която всички живеем в един безкраен театър. Всичко, което се случва с нас е преминаване от роля в роля. В живота съществуват драматични, комични, трагични и такива с хепиенд – развръзки. А маската е най-театралния аксесоар. Това е сценичното лице. Онова, което вижда публиката, което аплодира. Няма ли маска-няма и аплодисменти…Нека се замислим дали се нуждаем от ръкопляскания?

Повечето хора твърдят, че маската се сваля със смъртта на своя притежател. Единствено пред житейския финал не издържа второто лице. Защо тогава има и посмъртни маски. Онези отливки , които от незапомнени времена правят на великите личности. Може би, защото маската никога не бива да пада? И защото идващите поколения трябва да го запомнят с маска?

Тези и много други въпроси ще продължават да търсят своите отговори. А докато ги търсим ще откриваме безспорни житейски истини …!

Къде сме и кои сме ние, изгубени сред многото човешки съдби? Като се замислим – ние сме тук и сега. Отвъд това, цялото човешко познание е фантасмагория и брътвежи на нереализирани философи.

За това ние от „ИИКО“, с всеки изпълнен проект – без маска, а истински, се стараем да доставим уют, радост и наслада от обзавеждането на всички наши клиенти. Домът – е онзи остров, в безмерния човешки живот, който може да ни дари със спокойствие и удовлетвореност, всред иначе острите камъни на ежедневието извън него…!

Това е блогът на Мебелна къща ИИКО. Ние ви предлагаме проектиране и изработване на мебели по поръчка, интериорен дизайн и голямо разнообразие от материали за мебели. Потърсете ни, за да Ви помогнем да реализирате Вашите идеи за обзавеждане на дома или офиса на тел. 0700 20 028 или имейл ltd@iiko-bg.com.